Начало

Правила за банките

Световната банка призовава да се подобрят правилата за дейността на банките и другите финансови институции, за да се намалят измамите и укрепи доверието на потребителите.

Етичните кодекси

Етичните кодекси (или кодексите за поведение) подготвени на ниво браншови асоциации, трябва да се разпространят широко и тяхното прилагане да се следи редовно. Въпреки че Асоциацията на банките в България е приела етичен кодекс за банките, но при проучване се установи, че само една от 12 банки е публикувала етичния кодекс на своя уебсайт. Това ясно говори за отношението иа нгажимента н абанките към прилагането му на практика. Освен в интернет, етичният кодекс трябва да е на разположение и във всеки банков клон и да се дава на всички нови клиенти. Също така може да се разработи "Харта на правата на потребителите". Тази харта би могла да бъде изложена на видно място на стените във всеки банков клон.

По подобен начин Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) и Асоциацията на българските застрахователи (AБЗ) могат да предприемат мерки за ефективно прилагане на кодекси за поведение в техните области.  Аналогични изисквания би трябвало да важат за инвестиционните и застрахователните посредници.

КЗП би могла да проверява дали даден финансов субект спазва кодекса си за  поведение. Случаите на неспазване на кодексите за поведение от страна на финансовите институции би следвало да се публикуват на уебсайтовете на професионалните асоциации или u на КЗП.

Ефективен контрол

Всички доставчици на потребителски финансови услуги трябва да да се регистрират и тяхното бизнес поведение да подлежи на наблюдение от агенция за финансов надзор. Понастоящем много доставчици на финансови услуги не се лицензират, нито подлежат на наблюдение от страна на какъвто и да е финансов регулатор. Сега БНБ отговаря за надзора над доставчиците на потребителски кредит (в т.ч. лизингодателите), но други доставчици на потребителски финансови услуги, като напр., бюрата за събиране на просрочени дългове, не се контролират от никой. Практиките за събиране на задължения също трябва да се наблюдават. По закон е възможно кредиторите да задържат обезпечение за непогасен дълг, дори ако то не е било заложено. Въпреки това, сумата, подлежаща на събиране, се ограничава с размера на дълга. В някои, случаи постъпленията от продажбата на обезпечението превишават сумата на непогасения дълг и кредиторът задържа излишната сума.

Дейността на финансовите посредници, като брокери и агенти трябва да се контролира. Застрахователните и пенсионните дружества често използват представители и агенти за продаването на финансови продукти от тяхно име и трябва да носят отговорност за действията им, особено по отношение на твърденията, направени от името на застрахователното или пенсионното дружество. Желателно е публикуването на списък на финансови посредници, които използват некоректни търговски методи.

Обучение и сертифициране

Обучението и сертифицирането на продавачите на финансови услуги е друга препоръчвана мярка.

В сектора на ценните книжа,  нвестиционните консултанти са задължени да покриват специфични изисквания и да полагат квалификационен изпит пред изпитна комисия, назначавана от КФН. При продажбите на застрахователни продукти също има изисквания към обучението на лицата, които ги продават. Аналогичен подход може да се възприеме и за частните пенсии. В банковия сектор, самите банки определят необходимото обучение на продаващите финансови услуги, но е възможно Асоциацията на банките да се наеме с определяне на програми и минималните изисквания към обучението. Характерът на обучението би трябвало да зависи от продукта, а за сложни финансови сделки, като напр., продажбата на финансови деривати, е необходимо разширено обучение, така че продавачите да са напълно запознати с рисковете и доходността на продуктите. Професионалните финансови консултанти също се очертават като източник на информация за потребителите и агенциите за финансов надзор би трябвало да изискват обучение и сертифициране.

Период за размисъл

Периодът на изчакване за спокойно обмисляне е ценен механизъм за защита на потребителите от много агресивните тактики за продажба, каквито понякога се използват при продажбата на банкови, застрахователни и пенсионни продукти. Българското законодателство установява 14-дневен период на изчакване за обмисляне (в който потребителят може да се откаже от договора) за потребителските кредити и за финансови продукти, продавани чрез телемаркетинг и извън служебните помещения на доставчика на финансови услуги. Необходимо е, да се наложат „периоди за спокойно обмисляне" и при продажбите на дългосрочни финансови продукти като ипотечните заеми. Разпоредбите за спокойно обмисляне позволяват на потребителите да преосмислят покупката на финансовия продукт и да решат дали той отговаря на техните потребности, финансови цели и задачи.

Кредитен регистър

При липса на надеждни кредитни рейтинги доставчиците на потребителски u кредит са принудени да разчитат било на обезпечението, било на поръчителите при вземането на решенията си за отпускане на кредит. Системата за кредитна информация може да бъде подобрена. Дори и при използването на добре изпитани методологии, кредитният скоринг може само да предостави груб анализ на кредитоспособността на индивидуалните потребители. Кредиторите ще трябва така или иначе да извършат свой анализ на  кредитоспособността на даден кредитополучател, но кредитният скоринг може да даде полезна допълнителна информация към този анализ. Кредитните бюра трябва да бъдат насърчавани в разработването на системи за кредитен рейтинг и да разширят източниците си за данни, като включат погасяването на задълженията към фирмите за комунално-битови услуги (телекомуникации, електроенергия, газ и т.н.), и бъдат задължени да уведомяват редовно потребителите за техния личен кредитен рейтинг. Важно е и да се провеждат разяснителни кампании, информиращи потребителите за техните права да получават копия от своите досиета в кредитния регистър и да се насърчават потребителите да проверяват своите кредитни истории и да подават възражения до съответния кредитен доставчик, за да коригира грешките в кредитния регистър.