Начало

Какви биологични храни да търсим на пазара?

След като в предишни броеве на издавания от БНАП бюлетин ПОТРЕБИТЕЛ обстойно ви запознавахме с особеностите на биологичното земеделие и биологичните храни, сега ви предлагаме няколко полезни съвета, относно различните видове биологични храни. В свое изследване американска потребителска асоциация дава ценни съвети за при избор на биологични продукти като ги разделя на три категории:

1. ДА КУПУВАЙТЕ! Колкото по-често, толкова по-добре. 

Какво?

Ябълки, камби, целина, череши, грозде, нектарини, праскови, круши, картофи, малини, спанак, и ягоди

Защо?

Лабораторните изследвания показват, че дори след измиване, някои плодове продължават да съдържат много по-големи концентрации остатъчни вещества от други. Въз основа на анализа на повече от 100,000 резултата от тестове с пестициди, е разработен "черен" списък с гореспоменатите плодове и зеленчуци. По възможност да купувайте винаги биологични продукти, защото конвенционално произведените плодове и зеленчуци съдържат остатъчни вещества от производството - инсектициди, пестициди, нематоциди и т.н.

Измежду тестваните плодове, нектарините, прасковите и малините са с най-висок процент остатък от пестициди. От зеленчуците, целината и спанака най-често съдържат пестициди. (за повече информация за нивата на пестицидите за други видове плодове, се консултирайте с www.foodnews.org).

Колко ще платим?

За Европейския съюз цените на биологична продукция варират на спрямо продукта и сезоните, но обикновено цената спрямо съответния конвенционален продукт е 20-25% в полза на биологичния. Според проучване проведено в САЩ, има 24% надценка на биологични ягоди и 33% на грозде и спанак. В България все още няма пазар на биологични храни и това обуславя големите разлики между конвенционалните продукти и биологичните. Пример за това е био-киселото мляко, което се продава на крайна цена над 100% по-висока от конвенционалния продукт.

Ако купувате биологични продукти в сезонът им от пазара или директно от местни производители, все пак можете съвсем да избегнете надценката.

Какво?

Месо, пиле, яйца, и млечни изделия.

Защо?

Ако ползвате биологични храни, значително намалявате риска от излагане към агента, който се счита, че е в основата на синдрома Кройцфелд-Якобс (луда крава), свеждате до минимум излагането към други потенциални токсини (антибиотици, ваксини и добавени хормони) добавяни в конвенционалното животновъдство.

Колко ще платим?

Обикновено цената е двойна спрямо не-биологичните продукти, въпреки че можете да спестите пари ако купувате директно от фермите.  Например, през Декември 2005г., Асоциацията за биологична търговия съобщи, че в щата Айова, биологичната кайма е вървяла по 4,25$ за паунд (1 паунд = 0,45 кг.), а телешкото филе за 16$ за паунд.

Какво?

Бебешка храна

Защо?

Развиващите се тела на децата са особено податливи към токсини и те могат да бъдат изложени на по-висок риск.  Бебешката храна често съдържа кондензирани плодове и зеленчуци, потенциално съдържащи остатъчни вещества. Фирмите, произвеждащи конвенционални бебешки храни твърдят, че въпреки, че не са биологични, съдържанието на пестициди и тежки метали са поддържани под препоръчаните норми. За радост има редица фирми произвеждащи биологични детски храни, като пример за такъв продукт могат да се посочат детските млека и бебешките храни за 1-15 месеца на HiPP. Колко ще платим? Цените варират в зависимост от магазина и марката.

2. ДА, КУПУВАЙТЕ! Ако по-високата цена не ви затруднява.

Какво?

Аспержи, авокадо, броколи, банани, карфьол, сладка царевица, киви, манго, лук, папая, ананас.

Защо?

Според направено проучване, като цяло, повишени концентрации на остатъчни вещества рядко се намират върху конвенционално произведени плодове и зеленчуци. Така че, ако пазарувате биологични продукти поради здравословни причини, може да не е необходимо да плащате допълнителните 22% за биологични банани, да не говорим за повече от 150% за биологични аспержи.

Какво?

Хляб, чипс, тестени и зърнени продукти, и други пакетирани храни, като консерви и сушени плодове и зеленчуци.

Защо?

Въпреки че тези продукти могат да съдържат по-ниски нива на остатъчни вещества, те също имат и ограничена здравословна стойност, тъй като преработката обикновенно измива важни хранителни вещества. Например, процесът на смиляне на биологично зърно в брашно, елиминира фибри и витамини. Колкото повече се преработва една биологична храна, толкова се намалява здравословната и стойност. Това важи с особена сила за зърнени и тестени продукти с етикети, гласящи: "произведено с биологични съставки". Ако прочетете списъка с съставките, може да откриете, че дори и брашното да е биологично, яйцата не са. Преработените храни с най-много добавена стойност са отбелязани с "100% Биологично". Надценките в цените варират. Биологичният кетчуп на Heinz струва с 25% повече от конвенционалният продукт, докато биологичната супа е само с 8% по-скъпа.

3. НЕ КУПУВАЙТЕ! Твърденията за биологичен продукт са неверни.

Какво?

Морски дарове

Защо?

Независимо дали е идва или от развъдник, рибата може да бъде определена като биологична, въпреки наличността на замърсители, като живак, и полихлорирани бифенили (ПХБ). Някои диви риби, като лефер са с голямо съдържание на ПХБ, а риба тон и риба меч пък съдържат живак. Европейската комисия разработва план, с който да се сертифицират морските биологични продукти. В Калифорния, САЩ отскоро има забрана на употребатана каквито и да е „биологични" обозначения върху риби и други морски храни, докато държавните или щатските сертификационни стандарти не са установени.

Какво?

Козметика.

Защо?

Освен ако продуктите за лична хигиена не съдържат главно биологични земеделски съставки и билки, няма смисъл да купуваме биологични продукти от тази категория. Повечето козметични продукти съдържат смес от редица съставки, които са продукт на химическата промишленост, а не на био-производствата. Пример: Ако козметичния крем мирише, има цвят различен от бяло-бежово и не не нуждае от хладилник, това означава, че той съдържа ароматизатори (най-често няколко), оцветители и консерванти. Наличието на тези субстанции в продукта обезмислят влагането на биологична съставка. Това че някой продукт носи думата „биологичен" или „натурален", като част от името си, или опаковката си, не означава че той е непременно по-безопасен. Само 11% от съставките в козметичните продукти, било то биологични или не, са били някога изследвани за безопасност. Всъщност, изследване и класиране за безопасност на тези продукти (виж www.ewg.org), класирайки ги от 0, за тези с най-ниско ниво на опасност, до 5, за тези с най-високо поради наличието на опасни съставки, сред получилите 4 и повече са наглед безобидно звучащи кремове (като Naturessence All Day Moisture Cream). Пример за козметична фирма произвеждаща био-козметика, която вече навлиза и в България е The Body Shop.