Начало

Да се поучим от добрите практики

Статус на енергийните общности в България

     Понастоящем в България има оскъдна информация за енергийните общности. През годините различни неправителствени организации с фокус опазване на околната среда споменават идеята, но досега тя не е получила внимание на високо равнище нито от политиците, нито от други заинтересовани групи. Разговорите с различни заинтересовани лица сочат, че липсата на движение по въпроса в България се дължи на съчетание от различни фактори, сред които липса на подкрепа, информираност и правна уредба на енергийните общности. Все пак има няколко примера за енергийни общности:

Първи опит 

    Един от първите проекти в България, наподобяващи енергийна общност, е покривната фотоволтаична инсталация на жилищен блок в ж. к. „Христо Смирненски“ в София. Собствениците на 117 апартамента са обединили ресурсите си през 2010 година и са инвестирали в покривна фотоволтаична инсталация с мощност от 28 kW. Проектът е организиран чрез сдружението на собствениците на етажна собственост (юридическо
лице, което е задължително за всеки жилищен блок в страната) и успешното му осъществяване е отнело 3 години (от 2010 до 2013). Фотоволтаичната инсталация, която е обща собственост, носи редовни месечни приходи на юридическото лице, които се използват за плащане на общите сметки и разноските по поддръжката на сградата. За разлика от „истинските“ енергийни общности обаче, където произведената енергия се използва за задоволяване на нуждите на общността, в този случай цялата произведена енергия се подава към мрежата по схемата с преференциални тарифи за изкупуване. От завършването на проекта са изминали седем години, но броят на подобни проекти остава малък. И въпреки че се правят усилия за намаляване на част от административните пречки пред инсталациите за енергия от ВЕИ в страната, почти пълната липса на сходни
проекти на други места в България сочи, че приетите до момента мерки са недостатъчни да предизвикат масов интерес.

Как Община Стралджа поема инициативата

    Община Стралджа се намира в Югоизточна България, в границите на област Ямбол. Това е малка община с добре развит селскостопански сектор и хранително-вкусова промишленост и население от 12 014 души. През 2016 г. общината дава началото на проект „Оползотворяване на местния потенциал от хидротермална енергия в отоплителни инсталации на училища, ОДЗ и ЦДГ в гр. Стралджа“. Проектът е финансиран по програма BG04 „Енергийна ефективност и възобновяема енергия” от финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП). Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 772 109 лв. (394 773 евро). Проектът
е завършен през 2016 година. Освен това през 2018 г. общината реализира проект за система на улично осветление, захранвана изцяло от възобновяема енергия. Понастоящем общината продължава да действа за надграждане и разширяване на портфолиото си с проекти за възобновяема енергия. При подходящи нормативни условия общини като Стралджа биха могли да разработят редица проекти за енергийни общности и така да създадат модел, който останалите общини в страната да заимстват.

Идеи от Бургас

     Община Бургас е сред най-активните регионални органи, работещ за развитието на ВЕИ с редица инициирани от нея проекти. Проект за енергийна ефективност, съфинансиран от ЕС, е отнел 3 години (от 2010 до 2013). Фотоволтаичната инсталация с 30 kWp, която е обща собственост, носи редовни месечни приходи на юридическото лице, които се използват за плащане на общите сметки и разноските по поддръжката на сградата. Целият проект струва 2,28 млн. лв. (1,16 млн. евро), като 65% от сумата са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), а останалите 35% са от общинския бюджет. Чрез други съфинансирани от ЕФРР проекти пет детски градини в града са оборудвани с покривни фотоволтаични инсталации, предназначени изцяло за собствени нужди. Сред бенефициентите на проектите за повишаване на енергийната ефективност с използването на възобновяема енергия, има и жилищни сгради.
    Както изтъква община Бургас обаче, съществена пречка пред реализирането на проекти в жилищни сгради е фактът, че монтирането на покривна фотоволтаична система изисква съгласието на всички собственици на апартаменти в сградата. От проведените разговори личи, че поради липса на информираност и изначално недоверие в ползите от тези системи някои собственици на апартаменти отказват да дадат съгласието си, което спъва осъществяването на повече проекти от този тип. В съответствие със Закона за енергията от възобновяеми източници община Бургас е изготвила план за насърчаване използването на енергия от възобновяеми енергийни
източници и биогорива за периода 2020–2030 г. В него е предвидено делът на тази енергия на територията на общината да достигне 32% до 2030 г.

    Развитието на енергийни общности в България може да донесе ползи за домакинства, малки предприятия, земеделски стопани и общини, но проведените в хода на настоящия анализ разговори сочат, че за да се задействат промените в тази посока, е нужно време, трайна подкрепа и ясна нормативна база. Една ясна политика, която не е налице в България, е нетното отчитане или виртуалното нетно отчитане – политика, която позволява на потребителите да разработят проект за възобновяема енергия (или да участват с инвестиция в такъв) и с производството да компенсират потреблението си от мрежата. При виртуалното нетно отчитане потребителите могат да произвеждат електроенергия на друго място по мрежата и с нея да компенсират енергийните нужди в дома си. Това би спомогнало за основаване на енергийни общности с голям брой различни членове.

   Подробна информация за енергийните общности ще намерите на адрес: https://www.e3analytics.eu.