Начало

Седмичен бюлетин брой 6 (377)

   Портфейл:  
Сурвакане с такси

          В първите дни на януари една по една търговските банки в България за пореден път промениха тарифите си и повишиха таксите, които събират от потребителите. На пръв поглед – по десетина-двайсет стотинки, но това става на фона на нулеви и отрицателни лихви, затова всяка такса удря направо потребителите по джоба. Но непреодолими ли са банковите такси? Една бърза и непредставителна анкета на асоциация Активни потребители показа, че много пенсионери изтеглят от банкомат пенсиите си, за което плащат такси, и след това се разплащат за всички разходи в брой. Но внимание! Ако се разплащате с дебитната карта, няма да плащате такси. Разплащането с карти е безплатно.

          И все пак в повишените такси има различия в отделните търговски банки. Къде са най-изгодни и най-неизгодни те? Нашето приложение banki.aktivnipotrebiteli.bg може да ви покаже актуалните такси на банките в сравнителен вид.

Актуализация на таксите

          Редица банки предприеха корекции в тарифите си. Най-често променяните такси и този път бяха свързани с разход по поддръжка на сметка (месечна такса за поддръжка), операции в клоновата мрежа на банка (на каса), разходи при превод на суми, а някои банки промениха и таксите при теглене на банкомат. Изглежда въпросът: „Кои са банките, които предоставят най-ниски такси?“ стои на дневен ред. 

          Чрез нашето приложение можете да сравните всички такси на банките, но ние ще разгледаме актуалната картина при най-често използваните операции, извършвани с дебитна карта -теглене на суми в брой от АТМ (банкомат) на банката-издател и теглене на суми в брой от АТМ (банкомат) на друга банка.

          При теглене на пари от собствен банкомат на банката вече почти няма банка, която да не удържа такси при теглене в брой с дебитна карта. След ДСК в началото на годината и Уникредит Булбанк трансформира таксата за теглене от фиксирана такса на процент от теглената сума. Скоро ще разберем, дали и други банки ще последват този пример. Към момента при около 80% от случаите таксата фиксирана на 0.30 лв. Най-ниска към момента е таксата на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) – без такса, а най-високи са при Уникредит Булбанк – 0.16%, при минимум 0.30 лв. и Банка ДСК – 0.15%, при минимум 0.30 лв.

          При теглене на пари от банкомат на друга банка най-ниска е отново при БАКБ – 0.80 лв., а най-високи са отново при Уникредит Булбанк – 0.20%, минимум 1.50 лв. и Банка ДСК – 0.20%, минимум 1.50 лв. Преобладаващите такси на търговските банки за теглене от банкомат са от 1.20 до 1.50 лв. за операция.

   На дневен ред:  
Силата на цифровите платформи

          През последните две десетилетия цифровите платформи се превърнаха в неизменна част от нашето ежедневие – трудно е да си представим интернет без Amazon, Google или Facebook.
Ползите за потребителите са явни, но има и рискове. Доминацията на платформи онлайн им дава огромно предимство пред конкурентите, а също така и необосновано влияние върху демокрацията, основните права, развитието на обществото и икономиката. Те често предопределят иновациите и потребителския избор и служат като „пазачи на информационния вход“ между малкия бизнес и потребителите на интернет.
           Европейският съюз иска да преодолее дисбаланса и затова работи по актуализиране на правилата за цифровите услуги. Законодателните актове за цифровия пазар и цифровите услуги ще създадат единен комплект от правни норми за целия ЕС.

Регулиране на големите платформи

          Целта на законодателния акт за цифровите пазари е да гарантира равни условия на конкуренция за всички дигитални компании независимо от размера им. Въвеждат се ясни правила за големите платформи - какво следва или не следва да правят, за да не могат те да налагат несправедливи условия и практики на фирмите и потребителите, които ги ползват. Такива практики могат да бъдат поставянето на продукти или услуги на самата платформа на по-предно място от подобни услуги, предлагани от други търговци, или лишаване на потребителите от възможност да изтрият предварително инсталиран софтуер или мобилно приложение. Законодателният акт за цифровите пазари цели да се насърчат иновациите, конкурентоспособността и растежът и да се помогне на малките и стартиращите компании да се конкурират с големите.

По-безопасно цифрово пространство

          Законодателният акт за цифровите услуги се стреми да създаде по-безопасно цифрово пространство за потребителите и компаниите и да защити правата онлайн. Основните проблеми, които той се опитва да реши, са търговията и размяната на незаконни стоки, услуги и съдържание онлайн и разпространението на дезинформация в резултат на дейността на алгоритми. Растящото влияние на онлайн средата в нашето ежедневие е не само за добро: алгоритмите поставят на изпитание нашите демокрации, като разпръскват омраза и разделение, технологичните гиганти поставят на изпитание равноправните условия на конкуренция, а онлайн пазарите поставят на изпитание стандартите за защита на потребителите и безопасността на продуктите. Това трябва да спре. По тази причина се изгражда нова рамка, така че това, което е незаконно офлайн, да бъде незаконно и онлайн. Законодателството ще даде повече контрол на хората върху това, което те виждат онлайн: те ще могат сами да решат дали искат да позволят таргетирани реклами и ще имат ясна информация защо конкретно съдържание им е препоръчано.

Правата на потребителите

- Новите правила ще помогнат за защитата на потребителите от незаконно или вредно съдържание. Премахването на незаконно съдържание ще става по-бързо, а правилата за вредното съдържание (например, политическа дезинформация или неточни твърдения, свързани със здравето) ще бъдат изяснени, включително по отношение на модерирането на съдържание и защитата на свободата на словото.
- Потребителите ще бъдат известявани, когато тяхно съдържание се премахва от платформите, и ще имат право да възразят срещу това.
- Актът за цифровите услуги включва и правила, които целят да гарантират безопасността и високите стандарти за качество на стоките, продавани онлайн в ЕС. Потребителите, например, ще имат по-пълна информация за реалните продавачи на продуктите, които купуват.

   Вашите права  
Вземи си касовата бележка

          НАП търси дължимите данъци върху близо 96 млн. лева доходи, реализирани от общо 7000 физически лица, извършвали онлайн търговия. Данните за осъществените от тях сделки в интернет и придобитите суми от наложени платежи са предоставени от куриерските фирми.

          Към момента приходната агенция се е фокусирала върху интернет търговците с най-големи доходи, като постепенно обхватът ще бъде разширяван. Вече са инициирани 3500 телефонни обаждания, сред които 1300 към лица с особено високи печалби от сделки в интернет пространството.

          При анализа на лицата данъчните се натъкнали на любопитни практики с цел прикриване на дейността и доходите от нея. Например – едни лица фигурират като получатели на наложения платеж, а търговският профил, от който е осъществена сделката е на безработни, които твърдят, че носят пратките до определен адрес срещу заплащане от 5 лева на курс. Не са малко и случаите на лица, починали преди 2 и повече години, които имат търговски профили и реализират значителни продажби.

          През есента НАП включи в кампанията още 2000 лица, които са подали годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данък върху доходите на физически лица, но не са декларирали в тях доходи от наложен платеж.

Обърнете внимание

          С данък не се облага само продажбата в интернет на лични и употребявани вещи, уточняват от приходната агенция. Ако продавате старите си ски обувки, например, или използвано детско столче, не се дължи налог. Ако обаче става дума за регулярни продажби на стоки, които очевидно не са закупени за лична употреба, а с цел търговия и печалба, се дължи и начислява данък, който лицата трябва да декларират в годишната си данъчна декларация за съответната година. Продажбите в интернет, които са с цел печалба, се облагат с данък от 10% или 15% в зависимост от това каква дейност извършват търговците.

         НАП извършва информационна кампания, насочена както към търговците онлайн, така и към потребителите. Целта на инициативата е да разясни в кои случаи продажбите на стоки в интернет подлежат на облагане, да насърчи доброволното деклариране на приходи и  пазаруването от надеждни търговци. Чрез страниците на приходната агенция във Фейсбук - „Влез в час с данъците“ и „Вземи си касовата бележка“ се разясняват  правата и задълженията на търгуващите в интернет и техните клиенти, както и възможностите им да подадат сигнал, ако попаднат на некоректен търговец. Много компании вече разиграват томболи и правят конкурси с касови бележки за закупени от тях стоки. Те са основно за насърчаване на потреблението на определени изделия, но също спомагат за ново отношение към касовата бележка. Тя може да бъде само в полза на потребителите.

   "Активни потребители" и в медиите  

Какво има във вафлите и доколко са полезни

„Активни потребители“: Палмово масло в 28 от 31 изследвани марки вафли

 6 трика, с които ще намалите сметките за ток и парно

“Активни потребители”: Няма абсолютно никъкв контрол при сиренето, консумирано в детските градини, училищата и болниците

"АКТИВНИ ПОТРЕБИТЕЛИ" ПОСОЧИХА НЯКОИ ВАФЛИ ЗА ОПАСНИ ЗА ЗДРАВЕТО

   Пазарът в цифри  

•  Общото ниво на финансовата грамотност в България е 58%, показват последните анализи на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), цитирани от pariteni.bg.
• България е малко над средното равнище за региона, но под средното ниво за страните членки на ЕС. Държавите от Югоизточна Европа са постигнали средно около 57% от максималния възможен резултат.
• Това е по-ниско от стойностите, получени чрез същата методология от проучвания на икономиките на ЕС и ОИСР (съответно около 64% и 65%).
• Според друго проучване, 68% от британците смятат, че преподаване на финансова грамотност в училище би подобрило финансовото им положение по-късно в живота. 9 от 10 родители вярват, че е отговорност на училището да предоставя финансово образование.
• Проучване на Money Advice Service разкрива, че 88% от учителите нямат обучение или специфични квалификации, необходими за преподаването на такъв тип информация.

   Календар на потребителя  

На 15 февруари от 11 ч. Патентно ведомство на Р България и Службата на ЕС за интелектуална собственост (СЕСИС) представят на всички заинтересовани потребители уебинар на тема: Нови инструменти за изкуствен интелект на СЕСИС, даващи възможност за обслужване на клиенти.
На 17 февруари Master Events провежда онлайн обучение на тема: Финансово-правни аспекти при oнлайн магазини и eлектронна търговия. Актуални изисквания на НАП, КЗП, КЗЛД и КЗК.
От 23 до 25 февруари Обучителен център "Темида" организира онлайн курс по проблеми на защитата на личните данни.