Начало

В последно време както в научните съобщения, така все по-често и в масовите публикации се говори за клетъчно земеделие, повдига се въпросът дали то е заплаха или възможност за потребителите. Най-много се споменава и дискутира култивираното месо. Какво трябва да знаем и как да се подготвим за присъствието му на пазара, където то скоро ще се появи.

Клетъчното земеделие се фокусира върху производството на продукти от клетъчни култури, използвайки комбинация от биотехнология, тъканно инженерство, молекулярна биология и синтетична биология, да създаде и проектира нови методи за производство на протеини, мазнини и тъкани, които иначе биха дошли от традиционното земеделие. По-голямата част от индустрията е фокусирана върху животински продукти като месо, мляко и яйца, произведени в клетъчна култура, а не върху отглеждане и клане на селскостопански животни. Най-известната концепция за клетъчно земеделие е култивираното месо.

Решения за проблемите

Свръхпотреблението на месо от интензивното индустриално животновъдство се признава все повече като сериозен проблем. Според Организацията по прехрана и земеделие (FAO), животновъдният сектор е отговорен за 14,5% от общите емисии на парникови газове. Освен това една трета от обработваемата земя в света се използва за производството на милиардите тонове фураж, главно монокултури като соя и царевица, а 23% от световната питейна вода се използва за отглеждането на животни. Въпреки че месото, отглеждано в лаборатория, може да звучи като научна фантастика, то все повече се налага като реална алтернатива на месото. Култивираното месо, известно още като синтетично, изкуствено или ин витро месо, е продукт, получен чрез добиване на мускулни клетки от животни, които след това са поставяни в биореактор и хранени с протеин, за да се подпомогне растежът на тъканите. Редица стартъпи в цяла Европа инвестират в технологията. Например, предстои холандският стартъп „Meatable“ да създаде първия си прототип на свинско месо, отгледано в лаборатория. “Mosa Meat”, компанията, която произведе първия в света лабораторно създаден бургер, заяви, че има за цел да пусне култивирани бургери на европейския пазар през 2022 г.

Разрешителни и етикетиране

През 2018 г. независим експертен доклад е определил развитието на нови алтернативи на месото за важна стъпка към постигане на инициативата “Храна 2030″ за създаване на устойчива хранителна система за здрава Европа. В ЕС храната, изолирана или произведена от клетъчни или тъканни култури, получени от животни, растения, микроорганизми, гъби или водорасли, попада в обхвата на Регламента на ЕС за новите храни. Следователно, преди пускането на пазара култивираното месо ще изисква разрешение, както и одобрение от Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Тъй като култивираното месо е храна, то също се подчинява на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, както по отношение на отговорността на хранителната промишленост и проследяването на храната, така и на разпоредбите относно информацията за храните към потребителите и информирания им избор. Очаква се култивираните месни продукти да бъдат задължени да носят име или етикет, които ясно определят производствения им процес.

Ползите за потребителите

Очаква се култивираното месо да има много ползи за човешкото здраве. Производството му не трябва да прибягва до употребата на антибиотици, като по този начин прави възможно борбата срещу антибиотичната резистентност, тъй като отглежданите във фабрики животни консумират приблизително същото количество антибиотици като хората. Производството на месо, отглеждано в стерилна среда, трябва да намали риска от заразяване с бактерии (листерия, Е. coli, салмонела и др.). Продуктите от клетъчното земеделие биха могли да играят важна роля в борбата с глада в света. Екстремните метеорологични условия и непредсказуеми събития като зоонози могат да доведат до липсата на здравословна и безопасна храна в различни региони на света.

На прага на пазара

Според учени и експерти култивираното месо ще излезе масово през това десетилетие, като може да бъде пуснато на европейския пазар още през 2022 г. Това означава, че то е вече заложено в програмата на ЕС. През следващите няколко години ЕК и Европейският орган за безопасност на храните ще бъдат отговорни за гарантирането, че безопасно и хранително култивирано месо може да излезе на пазара. Очаква се клетъчните селскостопански продукти да се произвеждат по-бързо, а в дългосрочен план също могат да бъдат по-евтини.

Тема с продължение: Споделеното потребление

На платформите за споделено потребление или икономиката на сътрудничеството потребителите обикновено намират достъп до стоки и услуги на по-ниски цени, отколкото биха платили през традиционните доставчици. Това се дължи отчасти на факта, че произвеждащите потребители, предлагащи тези стоки и услуги, не трябва да поемат съответните разходи, свързани с дейност като регистриран търговец. Платформите също така оказват влияние върху пазара, тъй като представляват нови форми на конкуренция, които могат да намалят цените за потребителите като цяло. Всяко лице, което притежава неизползван актив, например, апартамент, инструмент или автомобил, може да се присъедини към дадена платформа на много ниска цена и да генерира допълнителен доход. Възможно е да възникне нежеланият ефект на бумеранга, като мнозина твърдят, че платформи като Airbnb са причинили повишаването на традиционните наеми на къщи, като по този начин затрудняват потребителите да намерят достъпни дългосрочни наеми. Други предимства на някои платформи включват факта, че те могат да благоприятстват по-дълги цикли на живот на продуктите и намаляване на отпадъците чрез насърчаване на поправянето и повторната употреба на продуктите. Те могат също така да насърчават потребителското търсене на по-трайни продукти, тъй като стоките с по-дълъг живот и устойчивост на интензивна употреба могат да направят продуктите подходящи за споделяне между множество потребители.

Конкретен случай

е твърдението „всеки споделен автомобил замества 13 собствени автомобила“, което би имало положителен устойчив ефект от намаляване на броя автомобили по пътищата, като по този начин се намалява нуждата от изграждане и поддържане на пътища, намаляват задръстванията и необходимостта от места за паркиране. Обратно, „50% от новите членове на платформи за споделяне на автомобили, които се присъединяват, за да получат достъп до автомобил, не са имали достъп до автомобил преди това“, което кара много хора да твърдят, че споделянето на автомобили може да доведе до нежелан ефект от стимулирането на още повече потребители да използват частен автомобил вместо обществен транспорт. Примери за такива платформи са Cambio и Car2Go. Някои от платформите за споделяне осъзнават, че поетото обещание за устойчивост не винаги е точно. Например Lyft (подобна на Uber компания) призна, че нейната услуга не допринася за намаляване на общия брой частни автомобили или общото изминато разстояние, тъй като компанията се конкурира основно с таксита, а не с частни автомобили.

„Активни потребители“ и в медиите

Състоянието на пазара след празниците

Забраняват широко използвана добавка в храните