Денят на Европа – силата на гражданите
В навечерието на 9 май – Денят на Европа, в ЕС се провежда нещо безпрецедентно, което дава силата в ръцете на гражданите - Конференцията за бъдещето на Европа. Тя представлява поредица от дебати и дискусии, инициирани от самите граждани, които ще предоставят възможност на хората от цяла Европа да споделят своите идеи и да помогнат за оформянето на нашето общо бъдеще.
Конференцията е първата по рода си: като важен паневропейски демократичен процес тя предлага нов обществен форум за открит, приобщаващ и прозрачен дебат с гражданите по редица ключови приоритети и предизвикателства.
Как ще стане това?
Конференцията има за цел да отрази многообразието и да доведе духа на Европа отвъд столиците, достигайки до всички краища на ЕС, укрепвайки връзката между европейците и институциите, които работят за тях. Това ще бъде постигнато чрез множество конференции и дебати, организирани в целия ЕС, както и чрез интерактивната многоезична цифрова платформа, за която нашият бюлетин вече ви информира. Младите хора се насърчават да участват и споделят своите идеи. Европейските, националните, регионалните и местните органи, както и гражданското общество и други организации също могат да организират прояви, за да ангажират възможно най-много хора. Конференцията ще използва различни форуми, включително цифрови, а когато е възможно — и присъствени формати, при спазване на правилата във връзка с COVID. Интерактивната многоезична цифрова платформа ще даде възможност на гражданите и заинтересованите страни да представят идеи онлайн и ще им помогне да участват в събития или да организират такива.
Конференцията си поставя за цел да предостави на гражданите по-голяма роля при оформянето на политиките и амбициите на ЕС за подобряване на издръжливостта на Съюза на кризи, били те икономически, или свързани със здравето. Тя ще създаде нов публичен форум за открит, приобщаващ, прозрачен и структуриран дебат с европейците по въпросите, които са от значение за тях и засягат ежедневието им.
Как да участваме?
Възможните теми за конференцията са здравеопазването, изменението на климата, социалната справедливост, цифровата трансформация, ролята на ЕС в света и начините за укрепване на демократичните процеси. Тези теми съвпадат с водещите приоритети на ЕС и с въпросите, повдигнати от гражданите в проучванията на общественото мнение. В крайна сметка участващите граждани ще решат кои теми ще се обсъждат от конференцията. Всички европейци — независимо кои са и къде се намират, могат да вземат участие. Цифровата платформа е напълно интерактивна и многоезична: хората могат да общуват помежду си и да обсъждат своите предложения с други граждани от всички държави членки на 24-те официални езика на ЕС. Възможно най-голям брой хора от всички сфери на живота са насърчавани да участват чрез платформата в изграждането на своето бъдеще, както и да я популяризират в каналите на социалните мрежи, използвайки хаштаг #TheFutureIsYours. На български език платформата е на адрес: https://futureu.europa.eu/?locale=bg.
Тази покана важи и за всички български граждани, за всички потребители. Чрез нея получаваме уникалния шанс нашият глас да бъде чут. Включете се и вие! Честит Ден на Европа!
Гласът на българите
Последното проучване на Евробарометър показва, че доверието на българските граждани в Европейския съюз отбелязва ръст спрямо лятото на 2020 г. и вече е 53%, докато средноевропейското равнище е 49%. Традиционно, доверието към институциите на ЕС сред българските граждани е по-високо, отколкото доверието към редица ключови национални институции.
- България е една от трите страни-членки, в които ЕС има най-положителен образ, като по този показател страната се нарежда до Португалия (76%) и Латвия (57%).
- Здравеопазването и икономическата ситуация се разглеждат от нашите сънародници като основните проблеми на ЕС в контекста на епидемията от коронавирус.
- Според проучването, българите декларират значително по-ниска готовност да се ваксинират срещу коронавирус в сравнение с гражданите на ЕС. Делът на българските граждани, които считат, че ЕС има ключова роля в осигуряването на достъп до ваксини, е значителен (87%) и по-висок от този на средноевропейско равнище (69%)
- Повечето граждани в България се информират за политиките на ЕС предимно от телевизията, интернет, социалните мрежи и разговори с роднини, приятели, колеги, според друг акцент от социологическото изследване.
Нови правила за автомобилните гуми
Както вече ви съобщихме, на 1 май влязоха в сила новите етикети за автомобилните гуми. Те дават на купувачите възможност да изберат гуми, които консумират по-малко гориво и генерират по-малко емисии.
Предимства
ЕС си е поставил за цел да намали емисиите на парникови газове с поне 40% до 2030 г. спрямо нивото от 1990 г. Сухопътният транспорт отговаря за около 22% от общите емисии в ЕС, като транспортът е секторът, в който емисиите са по-големи, отколкото през 1990 г. До 2050 г. ЕС иска да постигне климатична неутралност, а за това ще е нужно емисиите от транспорт да бъдат намалени с поне 60% спрямо равнището от 1990 г. На автомобилните гуми се дължи между 20% и 30% от потреблението на гориво от превозното средство, което прави избора на гуми особено важен. За да помогне на потребителите да направят информиран избор, ЕС въвежда нови правила за етикетите на гумите.
- Новите етикети на автомобилните гуми показват ефективността при потреблението на гориво, сцеплението при мокро покритие и нивото на външния шум при въртене
- Предвижда се да се спестят 10 милиона тона въглеродни емисии
- Очаква се потенциал за приходи от 9 милиарда евро в производството
Ползите за потребителите
Новата схема за етикетиране на гуми има за цел да повиши информираността на потребителите относно икономията на гориво, да подобри безопасността и да намали шумовото замърсяване. Етикетите на гумите за автомобили и камиони ще трябва да информират потребителите за ефективността на потреблението на гориво, сцеплението при мокро покритие и нивото на външния шум при въртене. В бъдеще към етикетите ще бъде добавена информация за пробег, абразия, рециклирани гуми и за сцепление при сняг и лед. Данните за пробег и износване ще бъдат включени, когато бъде наличен метод за тестване. Износването на гумите по време на употреба е сериозен източник на микропластици, които са вредни за околната среда. Новата схема за етикетиране ще се прилага и за тежкотоварни превозни средства (така наречените гуми тип C3), които понастоящем не са обхванати от изискванията на ЕС за етикетиране. Етикетите трябва да са ясно видими за потребителите във всички ситуации, в които се продават гуми, включително онлайн и трябва да предоставят QR код за лесно сканиране.
COVID-19: Семейният бюджет в пандемията
Коронавирусът преобърна целия ни живот – от работата, общуването, свободното време до стандарта ни на живот. Вече ви представихме влиянието на пандемията върху приходите на домакинствата, получени през 2020 г. Днес ви предлагаме информация за
разходите на домакинствата.
През 2020 г. българските домакинства са изразходвали 6 220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 г. За периода 2011-2020 г. разходите на домакинствата са се увеличили 1.8 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 84% през 2011 г. на 81.3% през 2020-та. През периода 2011-2020 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство:
- · Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2020 г. са 1 872 лв., или с 2.1% повече спрямо 2019 г. и с 48% повече в сравнение с 2011 г. Разходите за облекло и обувки през 2020 г. са 188 лева. В сравнение с предходната година те намаляват с 6.9%, а спрямо 2011 г. нарастват 1.8 пъти;
- · Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 121лева. В сравнение с 2019 г. те нарастват с 5.1%, а спрямо 2011 г. - с 90.3%;
- · За здравеопазване през 2020 г. cа изразходвани 388лв. - с 0.5% повече от 2019 г. и 2 пъти повече спрямо 2011 г.;
- · За транспорт и съобщения през 2020 г. са похарчени 700 лв., което е с 4.1% по-малко от 2019 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2011 г.;
- · Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2020 г. са 250 лева. Спрямо 2019 г. те намаляват с 22.4%, а спрямо 2011 г. се увеличават 2.1 пъти;
- · През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4.9% в сравнение с 2019 г., а спрямо 2011 г. нарастват над 2 пъти.
За какво харчим
В последните месеци на миналата година домакинствата в България са свили още повече разходите си, включително и тези за храна и лекарства. През 2020 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 6.1 процентни пункта по-малко спрямо 2011 г. В структурата на общия разход с най-голям относителен дял са разходите за храна и безалкохолни напитки (32.7%), следвани от разходите за жилище (17.3%), данъци и социални осигуровки (15.1%) и разходите за транспорт и съобщения (10.9%). По данни на НСИ 450 лева харчи домакинство у нас на месец само за храна, без парите за алкохол и цигари. Този разход непрекъснато нараства, следван от разходите за жилище, данъци и транспорт.
По сигнали на много потребители в пандемията редица цени на дребно нарастват, въпреки че отчитаната инфлация остава ниска. В условията на криза българинът реагира, като намалява някои разходи за сметка на други, свива потреблението, но се въздържа да „пипа“ спестяванията си, които през миналата и тази година дори нарастват.
„Активни потребители“ и в медиите
Българска агенция по безопасност на храните, Комисията за защита на потребителите и Асоциация „Активни потребители“ извършиха съвместна проверка на традиционните храни за Великден
Пазарът в цифри
- Епидемията застраши много работни места, пълният работен ден отстъпи на други възможности, доходите намаляха и хиляди потребители се обърнаха към банките и бързите кредити.
- Най-ниска е задлъжнялостта поради пандемията във възрастовата група 50-65 години (69% от тях не са натрупали дългове), а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем).
- Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и роднини (21%), а 40-49-годишните предпочитат да се обърнат към банка (23%).
- След края на пандемията обаче близо две трети от българите смятат първо да отидат на почивка (60%), а една трета (32%) ще похарчат средства за ремонти, сочи специално проучване.
Календар на потребителя
Между 25 и 28 май Enterprise Europe Network към БТПП ще организира онлайн двустранни срещи в рамките на Applied Artificial Intelligence Conference, на които ще се обсъди и коментира използването на изкуствения интелект на практика.
От 2 до 4 юни в Интер Експо Център, София ще се проведе Международно изложение за хуманна и дентална медицина Булмедика, Булдентал, Дерма & Естетика.
Отбелязана бе 20 годишнината от приемането на Закона за Икономическия и социален съвет на Р България, който поставя началото на диалога с организираното гражданско общество у нас. ИСС е “гражданският парламент” на България. Той обединява различни организации на гражданското общество у нас с общи интереси. От самото си създаване съветът е мост между гражданите и властта, “консултативен орган, изразяващ волята на структурите на гражданското общество по икономическото и социалното развитие”.
|