Начало

15 март: Новите правила чукат на вратата

На 15 март отново ще отбележим Световния ден на правата на потребителите. Тази година Потребителският интернационал ни призовава да намалим замърсяването на планетата с пластмаса. Това изисква да приложим така наречения кръг 7R: Rethink, Refuse, Reduce, Reuse, Recycle, Repair and Replace: Преосмисляне, Отказване, Намаляване, Повторно използване, Рециклиране, Поправка и Замяна.

Какво се случва в ЕС?

Директивата 2019/904 за намаляване въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда трябва да бъде въведена в законодателството на държавите от ЕС до 3 юли 2021 г. Правилата за ограниченията на пазара и маркировката на продуктите се прилагат от 3 юли 2021 г., докато изискванията за продуктов дизайн на бутилките - от 3 юли 2024 г., а мерките за разширена отговорност на производителя - от 31 декември 2024 г.

Пластмасовите продукти, които трябва да бъдат забранени съгласно директивата, включват: прибори за хранене (вилици, ножове, лъжици, пръчици за хранене); чинии; сламки; клечки за уши; бъркалки за напитки; пръчици за балони; съдове за храна, изработени от експандиран полистирен; продуктите, изработени от оксо-разградима пластмаса.

Директивата налага също така намаления на потреблението на определени пластмаси, когато няма алтернатива; отделно събиране и дизайн за пластмасовите бутилки - 90% за рециклиране на пластмасови бутилки до 2029 г.; задължителна маркировка. Някои пластмасови продукти за еднократна употреба, пуснати на пазара, трябва да носят видима, ясно четлива и незаличима маркировка, поставена на тяхната опаковка или на самия продукт: санитарни изделия; мокри кърпички; тютюневи изделия с филтри и чаши за пиене. Тези етикети следва да информират потребителите за: подходящите варианти за управление на отпадъците от продукта или за това какъв тип отпадъци трябва да се избягват за продукта; наличието на пластмаси в продукта, както и за отрицателното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Замърсителят плаща

Директивата включва принципа „замърсителят плаща“. Производителите трябва да покрият разходите за: почистване при управлението на отпадъците; събиране на данни; както и повишаване на осведомеността за следните продукти: контейнери за храна и напитки, бутилки, чаши, пликове и обвивки, леки торбички за пазаруване и тютюневи изделия с филтри. Държавите от ЕС трябва също така да предприемат мерки, за да:

• информират потребителите и да насърчават отговорното поведение на потребителите, за да намалят отпадъците от такива продукти;
• осведомяват потребителите за алтернативни продукти за многократна употреба и за въздействието на неправилното изхвърляне на пластмасови отпадъци за еднократна употреба в отходната система.

Какво се случва у нас?

Лошото е, че почти нищо не се случва. Справянето с пластмасовите замърсители е отговорност на производителите, търговците и потребителите. Бързо проучване на пазара не показва някакво движение по прилагане на директивата. Дори отдавна забранените пазарни торбички се използват на воля и ветровете ги носят навсякъде из природата. Апокалиптичните гледки при последните наводнения надали бързо ще изчезнат. Дано не се сетим за наближаващите срокове в последния момент, както често ни се случва.

Ако вие имате добри примери за заместване на еднократните пластмасови изделия, за създаване на разградими и нови материали за продажба, съхранение и опаковка, пишете ни!

Тема с продължение: Споделеното потребление или нова ера за потребителите

Споделеното потребление, като част от философията на кръговата икономика, е в дневния ред на асоциация Активни потребители отдавна. В поредица от материали ви запознаваме с него и значението му за потребителите. Днес ви представяме видовете споделено потребление.

Системи за продуктови услуги

Те дават възможност на компаниите да предлагат стоки като услуги вместо да ги продават като продукти. Стоките, които са частно притежание, могат да бъдат споделяни или наемани при равнопоставени отношения. Системите за продуктови услуги са привлекателни за нарастващ брой хора, които преминават към потребителско мислене: те искат да ползват продукта, но няма нужда да го притежават. В основни линии, тази система групира всички инициативи, при които вие плащате за ползване на продукта, а не за неговото притежание, променяйки парадигмата в повечето индустриални сектори, които се стремят към необуздан ръст на частния сектор. В тази група можем да представим „Споделено пътуване” - тенденция, която се състои в споделяне на вашия автомобил с други лица, които могат да ползват същия маршрут, за да стигнат до тяхната дестинация, наемането на някои предмети от едно лице към друго, като например пробивна машина, тъй като това е уред, който се използва средно 20 минути по време на неговия жизнен цикъл. Този тип система позволява да се вземе пълна полза от уреди или предмети без да е необходимо всеки човек да притежава собствени.

Пазари за преразпределение

В пазарите за преразпределение, използвани стоки или стоки, които са били притежание на някой друг, се местят оттам, където не са необходими дотам, където са нужни. В някои пазари, стоките може да са безплатни, както например в „Безплатно предоставяне”. В други, стоките се разменят или се продават срещу пари в брой (както при „eBay”). С времето „преразпределението“ може да стане петото Р /R/ - като се присъедини към „редуцирам, използвам отново, рециклирам и ремонтирам” [бел. прев. - всяка от тези думи на англ. език започва с буквата “R”] — и да стане основна форма на устойчива търговия. Системата става набор от инициативи, които насърчават преразпределението на собствеността на дадена стока към субект способен да ползва по по-подходящ начин предмет, чиито първоначален собственик е спрял да го ползва.

Споделен начин на живот

Не само материалните стоки могат да бъдат споделяни или разменяни. При споделения начин на живот, хора с подобни нужди или интереси се свързват, за да споделят и разменят активи, които са в по-ниска степен материални, като време, пространство, умения и пари. Тези размени се случват най-вече на местно или съседско ниво, като хората споделят работно място (например в Citizen Space), градини или паркинг места (в JustPark). Споделеният начин на живот се осъществява също и на глобално ниво чрез дейности като заемане между равнопоставени участници (в платформи като Lending Club) и бързо развиващия се сектор за пътуване между равнопоставени участници (в Airbnb). Тази система свързва всички тези инициативи, които са не само фокусирани върху споделяне на продукти, които са в по-ниска степен материални, но също така върху размяна на стоки като време, умения, знания, пространство и други. Всичко това позволява придобиването на знания или опит без инвестирането на много пари. Обикновено тя групира проекти с местен обхват като банки за време, които са организирани в квартали или малки групи за размяна на знания или услуги чрез използването на часове като разменна валута. Но също така има и случаи на такъв тип инициативи с глобално присъствие като „Airbnb”, където пътуващ потребител, който иска да опознае различни градове, наема стая или пространство в дома на жител в тази дестинация, като придобива не само място за нощувка, но и опит и туристическите знания, които човек има за тази локация.

Очаквайте в следващия брой: Модели на споделеното потребление.

Научете повече за споделеното потребление: https://bg.col-sumers.eu/

COVID-19: Опасни стоки

ЕК публикува нови данни за 2020 г. от Safety Gate — системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни потребителски стоки, която помага за изтеглянето от пазара на опасни нехранителни изделия. Броят на действията, предприети от компетентните органи вследствие на сигнали, се увеличава всяка година, като достига нов рекорден брой от 5 377 в сравнение с 4 477 през 2019 г.

• От всички сигнали, подадени през 2020 г., 9% се отнасят до продукти, свързани с COVID-19, предимно неефективни предпазни маски.
• Други примери за опасни, свързани с COVID-19 продукти, публикувани на Safety Gate, са дезинфектанти, съдържащи токсични химикали, като метанол, който може да доведе до слепота или дори смърт при поглъщане, или ултравиолетови дезинфектанти, които излагат потребителите на силно облъчване, причиняващо кожни дразнения. 
• През 2020 г. има 161 сигнала за маски, 3 сигнала за специални гащеризони, 13 сигнала за дезинфектанти за ръце и 18 сигнала за ултравиолетови лампи, които би трябвало да функционират като стерилизатори.

Според доклада, играчките представляват продуктовата категория, за която са подадени най-много сигнали (27% от всички сигнали), следвани от моторните превозни средства (21%), електрическите уреди и оборудването (10%). Това показва, че надзорът на пазара в ЕС е насочен специално към децата, които са уязвима група потребители. Като цяло най-често подаваните сигнали са свързани с продукти, причиняващи наранявания като фрактури или сътресение на мозъка (25%), следвани от химическите компоненти в продуктите (18%) и рисковете от задавяне при децата (12%).

Защита на потребителите

В сравнение с миналата година повече онлайн места за търговия се ангажират да подобрят безопасността на продуктите, които продават. ЕК награждава предприятията, които правят повече, за да защитят потребителите, с наградата на ЕС за безопасност на продуктите. Тазгодишното издание, което от 1 март приема кандидатури, ще се съсредоточи върху инициативи, насочени по-специално към защита на уязвимите потребители, както и върху използването на нови технологии за повишаване на безопасността на потребителите на продукти. Крайният срок за кандидатстване е 30 април.

Друго действие за защита на потребителите е инициативата „Ангажимент за безопасност на продуктите“, която определя конкретни доброволни действия за бързо премахване на оферти за опасни продукти от платформите. Към днешна дата единадесет онлайн места за търговия са подписали това споразумение, за да си сътрудничат с държавите членки за премахване на опасни продукти от техните уебсайтове: bol.com, eMAG, Wish.com, AliExpress, Amazon, eBay, Rakuten France, Allegro, Cdiscount, Etsy и Joom.